Ако ви е паднала стотинката – ДЕЙСТВАЙТЕ! НЯМА ВРЕМЕ!

   Ако не – жалко! Аз си изживях своя живот в лъжа, а вие ще си го живуркате в атмосфера на всеобхватна чалга. Да му мислят вашите деца и внуци, които, както е тръгнало, ще останат без Родина.      




Ако някой мисли, че споменът и истината за така наречения „социализъм” са тъждествени, е много далеч от истината и съзнателно или несъзнателно става апологет на голяма заблуда.

          Истината е само една и тя може да бъде разкрита на основата на голям брой факти, прецизни анализи и безпристрастни оценки.

          Споменът е многолик, често пъти непълен и във всички случаи субективен, както на индивидуално, така и на колективно равнище.

          Всеки може да привежда свои факти. Не всеки, обаче може да достига до безпристрастна оценка. Защо? Защото за разлика от естествените науки, където анализът се извършва чрез немислещи измервателни устройства или реактиви, в обществото „инструментът” за анализ на фактите е собственото съзнание на анализиращия. И когато то е повлияно от неговия индивидуален спомен за събитията, оценката, която ще направи винаги е субективна и пристрастна.

          Извод 1: Истината за социализма не може да бъде разкрита обективно от онези, които са го преживели. Нужно е поколение от необременени със спомени анализатори и те вече задават въпроса: „Защо му е трябвало на българския народ да руча червеното жабе,кой му го е напъхал в устата и след 45 години безсмислен кипеж е върнал България в изходната точка – пак пазарно стопанство?

          При едни оцелели след социализма индивиди или общности, споменът е позитивен, т.е. „филски”, а при други – негативен т.е. „фобски”. Тук веднага възниква въпросът: „Кога „инструментът” за анализ има „филски” и кога „фобски” характер? Естествено той е „филски”, когато е продукт от спомена на онези хора, които са били облагодетелствани от социализма и респективно „фобски” – когато са били ощетени от него.

          Откъде, обаче произтича и на какво се дължи тази поляризация? С няколко думи, тя е резултат от заложената в основата на доктрината за социализма идеология за „диктатурата на пролетариата” над всички, които не са пролетариат. В политическия живот тази идеология се прояви чрез по-широкото по обхват разграничение между хората на „комунисти” или „наши” и „некомунисти” т. е. „ненаши”.

          От чисто теоретична гледна точка, горното разграничение до голяма степен съвпада с Първото в човешката история мойсеево разграничение между избраните от бог Яхова (или Партията) хора и другите ”годжим” – отречени от него (пак Партията), подлежащи на заколение.

          Нека видим сега на какво учи идеологията, деляща хората на „наши” (т.е. членове на БКП – БСП) и „ненаши” (т.е. нечленове). Тя учи, за съжаление, на нещо първосигнално и в корените си антихуманно. „Ние богоизбраните партийни членове, трябва да унищожим или подчиним и ръководим тях, небогоизбраните, защото по политическа закваска или потекло сме по-по-най.” Това е причината, поради която комунизмът и фашизмът са роднини.

          Ето, че партийната повеля за установяване на диктатура на пролетариата е дадена. Остава войниците на Партията – майка, която е „права дори когато съгреши”, да я реализират и те го правят. Как? Поетапно...

          Първо, чрез унищожение на някои известни личности от „ненашите” вътре в рамките на съществуващата социална система посредством пропаганда и терор (нелегални организации, бойни групи, „Червени ангели”, бойци „На всеки километър”,партизани).

          Второ, чрез революционно (Октомврийска революция) или привнесено от вън (чрез СССР) демонтиране на старата социална система (капитализъм) и монтиране на новата (социализъм). При това партийната повеля остава същата. Само възможностите и мащабите за реализацията й са вече други – тотално физическо унищожение („народен съд”, лагери) или подчинение и икономическа и духовна ликвидация на „ненашите” (национализация, колективизация, цензура, досиета с доноси).

          Ръководени от своя спомен за шумно прокламираните крупни строежи на социализма (с ниско технологично равнище, ефективност и конкурентоспособност) и изграждането на „Две Българии” (със сбъркана отраслова структура), „нашите” скромно премълчават, че тези „чудеса” са сътворени за сметка на унищожението или потискането на отречените „ненаши”. Дори в скромността си, те се прекръстиха от „Активни борци срещу капитализма и фашизма”, само в борци срещу фашизма, макар в България да не е имало фашизъм. А защо махнаха от наименованието на терористичната си организация думата „капитализъм”? Много просто! Защото след 1990 година те първи се хвърлиха да стават капиталисти. (В мемоарите си, обаче не само не скромничат, а дори се гордеят със своя личен принос за ликвидацията на „мръсните” капиталисти.) Затова и до ден днешен „нашите” не могат (а и не желаят) да проумеят, защо техния „лагер на мира и социализма” така главоломно се срина. Със своя деформиран инструментариум, „филите” на социализма търсят причината всякъде другаде, но не и там, където тя е наистина. Варианти много:

          - вражеската пропаганда на империализма;

          - временните грешки на растежа;

          - предателството на Горбачов;

          - вербуването на Луканов за англо-американски агент

          - или всичко взето заедно.

          Отговорът за причината, довела до краха на социализма първо в СССР, а после и в други страни, обаче е скрит в неговото, дадено от самите социалисти наименование „лагер”, пък макар и на „мира и социализма”. А лагерът е място, където една група хора отделя насилствено друга група хора, за да я ликвидира набързо или бавно и мъчително. Това всъщност вършеха явните и тайните сътрудници на Комитета за държавна (т.е. партийна) сигурност КДС от 1944 до 1989 година.

          Следователно, социализмът загина, защото беше изграден върху антихуманната марксистко – ленинска идеология на Второто в човешката история антагонистично разделение на хората на наши – комунисти и ненаши – некомунисти. В резултат на това, умственият капацитет на „нашите” не достигна, а интелектуалният потенциал на „ненашите” не се включи в експеримента, наречен социализъм и той се провали. Това, разбира се, не попречи на „нашите” бързо да се заемат със строителството и на капитализма, когото сами отрекоха, защото те генетически са си хора – строители. Дай им цел и ги пусни да действат, но не ги питай какво ще излезе накрая. Така за осемнайсет години, „нашите” преустроиха политическата си власт в икономическа и пак изплуваха отгоре като сухи фъшкии след дъжд. Разбирате ли сега защо в България и преходът към пазарно стопанство се провали и кой е виновен за това?

          Зомбирани от античовешката си идеология, „нашите” са като войници. Щом чуят воя на червената си тръба, веднага се строяват в монолитни редици. „Ненашите” пък се изживяват като свободни електрони – умници с компетентно мнение по всички въпроси. На тях не им действат никакви тръби, дори и предупреждаващи за смъртна опасност, като тази например, която четете в момента.

          И обстановката по време на избори е винаги една и съща: борба на организирани по мафиотски „наши” с разпръснати в насипно състояние „ненаши” симпатизиращи на десетки демократични партийки или изобщо негласуващи. Познайте какъв ще е резултатът, ако не ме послушате. Народът го е казал: „Погледнал се Илия – пак в тия”.

          Извод 2: Всяко привнесено от вън основополагащо разграничение на хората по признака „наши” – „ненаши”; леви – центристи – десни; червени – жълти – сини и т.н. е непродуктивно и рано или късно води до застой и неизбежен разпад на социалната система. Деленето на политиките на „леви”, „либерални” и „десни”  е апологетика, прикриваща интересите на групи хора в ущърб на всички останали.

          За да има устойчиво развитие, обществото трябва да се изгражда по законите на социалната интеграцията, сътрудничество и взаимно допълване чрез една единствена политика – необходимата за конкретния случай политика на здравия разум (ПЗР).

          Горният извод разкрива главната причина, поради която облагодетелстваните от социализма, а и след него, „наши”, блокират излизането на България от блатото, в което сами я вкараха. Нещо повече. Заслепени от чувството си за превъзходство, „нашите” преустроиха и своята идеология от „диктатура на пролетариата” в „диктатура над пролетариата”, ставайки червени капиталисти. Вие им знаете имената...

          Извод 3: За да оцелее и се възроди, България има крещяща нужда от окончателно премахване на породеното от марксизма – ленинизма основополагащо разграничение между хората на „наши” и ненаши” и замяната му с разграничения от типа „честни” – „нечестни”; „знаещи” – „незнаещи” и „можещи” – „неможещи”, независимо от тяхната второешелонна компонента – цвят на възгледа. Тази компонента може и трябва да предлага само варианти за решения, както е във всички цивилизовани страни, но не и да се залага в основата на модела за общественото устройство. Точно това, обаче стана в България с връщането във властта на БКП - БСП, т.е. на „нашите”. Резултатът? Европейският съюз го разбра и си затвори портфейла. Новите експерти не приеха бившите комунисти, прекръстили се на социалисти да стават капиталисти с парите на техните сънародници чрез фалшифицирани документи, манипулирани търгове и рушвети (т.е. тотална корупция).

          Крайно време е сега, в навечерието на предстоящите парламентарни избори, всички честни, знаещи и можещи български граждани, неучаствали през последните шейсет години във властта, независимо от възраст и пол, етническо самосъзнание, религия и дори идеологически пристрастия, да се ИНТЕГРИРАТ в многоцветно Движение на здравия разум (ДЗР). Само така може да се изтегли чергата на властта изпод краката на оплелите се в антагонистичните си противоречия български партии и най-вече на техните професионални политици.

          Спасението и възраждането на България ще зависи от успешното самоорганизиране и интегриране под багрите на дъгата на всички честни, знаещи и можещи граждани на България в ДЗР. По този начин няма да се налага съмишлениците в ДЗР да подлагат просешка паничка за финансиране със заробващите пари на олигарсите и мутрите, та, когато му дойде времето, да им потърсят сметка за политическите, икономическите и криминалните престъпления до и след 1990 година.

          Ако това не стане, чрез гласуването и особено чрез негласуването на изборите, нашенските партии и политиците им пак ще ни прецакат. Искате ли това да се случи отново? Ако отговорът ви е твърдо „НЕ”, тогава не се мотайте, а се самоорганизирайте в ДЗР на честните, знаещите и можещите.

                                      Засега един неизлечим оптимист,

                                                    но скоро милиони родолюбци.

            P.S. “Четете и знайте що съм аз писал!”

Копирайте и раздайте този материал до предстоящия парламентарен бал с маски, сказки и политзамазки, но в никакъв случай на изборите не бъдете пас. Инак, пак ще ни сервират само хляб, сол и праз тези, които сами ще доведем на власт.

          Аз млъквам и ви давам думата за дискусии, в които няма да участвам. Разбера ли, че сте прозрели истината, съм готов да ви стана консултант. На мен не ми трябва власт, а просперираща България, ръководена от колективни органи на нейните честни, знаещи и можещи граждани. Нагледахме се на разни вождове, учители, ръководители, председатели, харизматични изкуфелници, неформални и формални лидери и всякакви други себелюбци.

          Ако ви е паднала стотинката – ДЕЙСТВАЙТЕ! НЯМА ВРЕМЕ!

          Ако не – жалко! Аз си изживях своя живот в лъжа, а вие ще си го живуркате в атмосфера на всеобхватна чалга. Да му мислят вашите деца и внуци, които, както е тръгнало, ще останат без Родина.

          Стреснете се геймъри, блогари, и всякакви други чатещи си болг-ари, дошли чак от Памир и Хиндокуш на Балканите, за да не ви върнат там от където сте тръгнали преди повече от две хиляди години.

          Ха на здраве за нашата Първа 2009 година!

 

Пак аз, неизлечимият оптимист.

 

 

 

         

Материалът е страхотен. Сам разбираш, че не е безпристрастен, не би могъл да бъде и много дълбоко аналитичен - заради твоя извод номер 1. Това, което ме притеснява е, че ДЗР ще се окаже просто поредната частица от пръснатия пъзел на "ненашите". Завиждам ти за неизличимият оптимизъм.

Поздрави и нека наистина си пожелаем ЗР.

Винаги е имало и ще има черно и бяло, фили и фоби, наши и ненаши и т.н. Безпристрастни анализи и оценки не е имало, няма и няма да има. А здравия разум, за който апелираш, е съществувал от хилядолетия, съществува и сега, най-вероятно ще го има и занапред. Само че, той и до ден днешен се нарича "утопия". Искрено пожелавам на бъдещите поколения да го имат и да го осъществят!